Да се разделиш с добър приятел - не е лесно. Всеки от нас е минал през това. В днешно време хората често забравят истинските приятели. Гледат само как да имат повече познати, да се разбират добре с тях и това им стига. Но различно е чувството да имаш някой до себе си, на който можеш да споделиш. Този някой винаги ще е насреща и ще е готов да ти помогне. Приятелствата, изградени от детството остават най-трайни. Спомените от щурите вечери в квартала, летата, изпълнени с веселие, остават завинаги в сърцата ни. Но един ден всичко се променя.... Идва времето, в което всеки трябва да поеме по пътя си, да открие насока в живота си. Тогава е и времето, в което трябва да сложиш край на едно и да започнеш някакво ново начинание, да градиш кариера, да се доказваш пред останалите и пред себе си.
Преди време се изместих в ново учиище. Но там намерих себе си, защото открих най-добрите си приятели. Отначало имах 3ма много добри приятели... Бяхме наистина неразделни. Прекарвахме всеки един ден заедно, но сега всеки от тях се измести в друго училище и вече нищо не е същото. Един вид, че вече се виждаме много рядко. Но както казват хората всяко зло за добро. Сега в сърцето ми освен тях има и други, хората, на които винаги мога да разчитам.
Имам една приятелка, с която се познаваме от 2ри клас. Преди време тя замина за Франция. Това лято беше в България и много ми беше трудно отново да се разделя с нея, когато заминаваше. Просто никога не се знае какво ще ти поднесе живота и дали ще видиш този човек отново... Има и друг вид раздели, разбира се. Но за тях ще пиша в следващите си публикации.

..."Нека никога срещи да няма,за да няма след тях и разлъка"-П.Пенев/Бяла пътека/

ами ако няма срещи, то как ще бъдем щастливи?